MARIANNA7: Жените и Осми март

MARIANNA7: Жените и Осми март

Електрични характеристики на човешкото тяло

Безопасност при работа с електричен ток

Тъканите на човека имат предимно йонна проводимост. Тя е най-голяма за гръбначномозъчната течност и кръвната плазма и най-малка за костите и сухата кожа. Поради това електричният ток в човешкото тяло не преминава по най-късия път, а следва хода на тъканните течности в кръвоносните и лимфните съдове.

Електричният ток предизвиква в тъканите сложни биохимични и биофизични процеси. Преди всичко под действие на електричния ток се дразнят нервните окончания в кожата. Физиологичният ефект зависи от големината на тока, от продължителността на действието му, от съпротивлението на организма. Съпротивлението например между две точки на човешкото тяло варира от 10 кΩ до 100 кΩ и определя въздействието на електричния ток. Една от основните особености на нервните клетки – невроните, е тяхната способност да произвеждат електричен ток. Основна роля в този процес играе активното преминаване на йоните от външната среда в цитоплазмата и обратно. Повечето от нервните клетки получават информация във вид на електрични импулси – сигнали, които постъпват от заобикалящата ги среда по многобройните нервни влакна. Невроните, както и другите живи клетки, съдържат живо вещество – цитоплазма. В състава на цитоплазмата, наред с белтъците – основна нейна част /30%-50%/, влизат още: вода / 70% - 84% / и различни химични елементи, едни от които са с положителен електрически заряд, а други – с отрицателен. Под тяхно влияние в нервните клетки се извършват биохимични и биофизични процеси. Основните свойства на тези клетки са възбудимост и проводимост. Възбудимостта възниква под действието на различни дразнители. Например действието на електричен ток върху нервната клетка предизвиква възбуждане в нейната цитоплазма. Химичните вещества също възбуждат цитоплазмата на нервните клетки.

Когато нервната клетка е възбудена, проницаемостта й се изменя. В нея сякаш се разтварят “врати” за натрия. Потокът от натриеви йони към вътрешността на клетката постепенно се увеличава, поради което се натрупват положителни заряди и в този участък мембраната се зарежда отвътре положително и в него възниква потенциал на действие. Почти веднага след като се промени проницаемостта на мембраната за натрий, в нея се отварят и други “врати” – калиеви. През тях се извършва интензивно и бързо преминаване на калиевите йони от клетката навън, в резултат на което мембраната отвътре отново се зарежда отрицателно. Намаляването проницаемостта на мембраната на клетката за калий води до възстановяване на потенциала на покой в този участък.

В резултат на промяната в потенциалите в нервното влакно възниква електричен ток между възбудения участък и участъкът, който се намира в покой.

Интензивният поток на натриеви йони към вътрешността на мускулната клетка води до поява на биоток – нервен импулс, който се разпространява по мускулното влакно и предизвиква неговото съкращаване. Процесът на предаване на възбуждането в централната нервна система от един неврон на друг се извършва едновременно в множество синапси, разположени по повърхността на нервните клетки.

Физиологичното действие на електричния ток върху човешкия организъм зависи от големината на тока, протичащ през него. Ако тя е по-малка от 0,01 А, човек не усеща нищо или усеща съвсем леко изтръпване на допряната до проводника част от тялото. При ток с големина 0,02 А усещането е болезнено, ръката, докоснала проводника, се свива без наше участие и хваща здраво проводника. При ток с големина 0,03 А дишането се нарушава, а при 0,07 А – силно затруднява. Токът с големина над 0,1 А убива човека поради мускулни спазми на тялото и сърцето.

Правила за безопасност при работа с електричен ток:

• Всички електрически уреди, захранвани от мрежата, да притежават метален корпус, занулен чрез щепсел – контакт от системата “шуко”;

• Съединителните проводници и изолиращите части на всички уреди да притежават добра, ненарушена изолация;

• Включването на уредите към източника на ЕДН да става само с една ръка, като се опираме само до изолираните части;

• Да не се допуска допирането до оголени токоносещи части, когато са под напрежение;

• При работа с електричен ток винаги да се стои върху сух под, който е добре изолиран от земята.

Трябва да се има предвид, че чешмяната и минералната вода са добри проводници на електричния ток, поради съдържащите се в тях соли, които ги превръщат в електролити. Известни са редица нещастни случаи с къпещи се хора, които влизат в съприкосновение с работещи електрически уреди /осветителни и отоплителни тела/ и др. Токът преминава по всякаква мокра повърхност и дори през наситен с водни пари въздух.

Принципът на електрофорезата или йонофорезата е внасянето на лекарства в организма чрез електричен ток. При протичане на електричен ток йоните на лекарството проникват през кожата. По-често се използва поставянето на тампон с лекарство под единия електрод. Използва се ток с големина 40-50 mА при напрежение 15-20 V. Лекарството, внесено по този начин в организма, не се разрушава, по-дълго се задържа в тъканите, постепенно влиза в кръвообращението.

Наличието на йони във въздуха има своето въздействие върху живите организми. Наличието на постоянен брой леки йони, който се определя от естествените йонизиращи причини /космически лъчи, ултравиолетова светлина, радиоактивни вещества в земната кора и др./ са физичен фактор на средата. Леките аеройони са комплекси от йони и поляризирани молекули около тях. При нормални условия в единица обем въздух се образуват около 1000 двойки такива комплекси. При наличие на прах и водни пари леките йони могат да се отлагат върху тях, при което се получават тежки йони. Установено е, че леките аеройони и особено отрицателните йони действат благотворно върху живите организми, а тежките йони, особено положителните, имат вредно действие. Ясно е, че замърсяването на въздуха е вредно и поради възможността да се получават повече тежки йони. Такава въздушна среда води до главоболие, затруднено дишане, раздразнение на слизестата обвивка и др. С това трябва да се съобразяват всички пушачи.

Магнитното поле генерирано от продуктите ни действа на Централната нервна система, а също така и на Вегетативната нервна система, която е автономна нервна система и ние не можем да контролираме. Тя се състои от два дяла – симпатикус и парасимпатикус. От нейната функция зависят всички вътрешни органи, всички кръвоносни съдове, всички жлези с вътрешна секреция. Магнитното поле укрепва имунната система, подобрява кръвообращението, оросяването, спомага за нормалната обмяна на веществата. Магнитното поле действа противовъзпалително, болкоуспокояващо и няма никакви вредни странични явления. Магнитното поле има въздействие и върху Хемоглобиновата молекула и по специално върху желязото в кръвта. Функцията на желязото в кръвта е да се съединява с кислорода и да го транспортира до всеки един капиляр и именно чрез раздвижването на желязото в кръвта чрез Магнитното поле, то доставя много повече кислород, транспортира го, отваря се периферната кръвоносна система, оросява се и мозъчната кора. Магнитното поле действа и върху синовиалната течност в ставите, и по специално на така наречени А, Б клетки, които я произвеждат. Магнитното поле действа върху невромедиаторите и затова има болкоуспокояващо действие. Магнитотерапията с ССМ технолия се съвместява с всички методи на лечение, допълва ги и подсилва въздействието им.

ЛЮБОВНИКЪТ 6

ШЕСТА ГЛАВА

Единственият, който се появи, когато си тръгнаха, бе Оливър; той подаде шапката и бастуна на маркиза.
- Кажи на господарката си, която се крие в гостната, че ще трябва да изтърпи гнева ми в някой по-подходящ момент.
- Много добре, сър. Ще предам посланието ви.
Лицето на иконома беше безизразно.
- И благодари на херцогинята за всички вкусотии, които ми бяха поднесени с чая - добави Венера.
- Тя ще бъде много доволна, че ви е било приятно, миледи.
- И й предай следното предупреждение - продължи Джак, с надеждата, че така ще предотврати евентуалните бъдещи намеси. - Ако опита да се набърка отново, няма да дойда на следващия й бал.
- Думите ви ще бъдат предадени, милорд.
Младият мъж хвана спътницата си за ръката и я поведе към вратата.
- Тя няма да ме послуша, разбира се, но може би ще се поколебае за момент и това ще ни даде време да се измъкнем от бдителния й поглед.
- Искаш да кажеш, че ще накара да ни проследят?
- Човек никога не знае с Пеги. Тя прави живота си много по-драматичен от останалите хора. А аз предпочитам да отида в крайречната си къща без да ме наблюдават.
Но херцогинята нямаше намерение да преследва двамата влюбени. Тя разбираше прекрасно, че репутацията на дамата щеше да се запази най-добре със спазването на пълна дискретност. Но с Моли си побъбриха хубаво, след като каретата на маркиза потегли; и двете бяха много доволни от ролята си в сдобряването.

- Мислиш ли, че би трябвало да правим това? - Венера бе обхваната от съмнения, докато каретата се носеше по лондонските улици. - Аз самата вече съвсем не съм сигурна.
Седяха един срещу друг в луксозната карета. Младият мъж бе предпочел да седне срещу нея, като с това показваше собствената си резервираност.
Вместо да отговори на въпроса й, той заяви многозначително:
- Имам нужда да пийна нещо.
Бръкна под седалката и отвори вратичката на пълен с всевъзможни бутилки шкаф.
Французойката огледа разнообразието от питиета.
- Да не би да искаш да бягаш?
- Понякога вземам в последния момент решението да отида в провинциалната си къща.
- Дълъг ли е пътят дотам?
- Предпочиташ ли да не пия?
- Не чу ли какво те попитах?
- Дали не съм си променил намерението ли?
И кимна.
- Е?
Младата жена се облегна назад на облицованата в черна кожа седалка, като впери в лицето му острия си питащ поглед.
- Точно затова се нуждая от нещо за пиене - промълви той и започна да навива малък тирбушон в тапата на бутилка с бренди. - Аз също се разкъсвам от нерешителност.
- Пиенето помага ли?
- Отлага вземането на решение. В известен смисъл може да се каже, че помага. - Предложи й отвореното шише. - Искаш ли малко бренди?
- Имаш ли нещо друго?
Той вдигна рязко очи, сякаш спътницата му бе размахала камшик във въздуха, и изведнъж се усмихна до уши.
- Виждаш ли колко съм изнервен? Причуват ми се какви ли не двусмислици. Но нека ти отговоря - имам най-различни вина - бордо, няколко вида рейнски вина, чийто вкус създава впечатление, че слънцето свети в устата ти.
- Убеди ме...
Сериозният поглед отново я прикова на седалката.
- Рейнско вино, ако обичаш - продължи тя, изпълнена внезапно с неочаквано ликуване, че е в състояние да предизвика подобен трепет у един толкова префинен мъж.
- Продължавай в този дух, скъпа - прошепна Джак, - и може да не успеем да стигнем до леглото в провинциалното ми убежище.
- Сега по-добре ли се почувства, като стъпи отново на позната почва?
- А ти?
Измъкна бутилка вино и малка сребърна чаша и започна да вади тапата.
- Да. Не ме питай защо.
- С радост.
- Предпочиташ да не говорим за нашата...
- Не. - Всичко, предшествано от "наш или наша" го изпълваше с неистов ужас. Подаде й пълната сребърна чаша и, вместо да се изправи срещу чувствата си, каза: - Ловиш ли риба?
- Не често. Все пак съм го правила с брат си.
- Аз ловя много риба.
Младата жена вероятно нямаше да се изненада толкова, ако й беше съобщил, че се занимава с украсяване на будоари.
- Не бих предположила - отбеляза любезно тя и отпи от виното си.
- Лесничеят на баща ми ме научи. Прекарвал съм повече време с него, отколкото с баща си. И щеше да се съгласиш какво предимство е това, ако познаваше баща ми.
- Труден човек ли беше?
- За щастие умря млад.
Очевидно нямаше да чуе повече детайли, затова попита със светски тон:
- Каква риба предпочиташ да ловиш?
- Кафява пъстърва.
- С жива или суха стръв?
Очите му се оживиха - очарователен, открит, топъл момчешки поглед.
- Жива. Ти коя харесваш?
Никога не бе предполагала, че разговорът за рибарска стръв може да бъде толкова приятен, толкова удовлетворяващ и изпълнен със сладка чувственост. Сега пред нея стоеше съвсем различен човек, който описваше своите предпочитания, специалните мухи, които прикрепвал сам. Опитният му чар бе заместен от затрогваща естественост и искреност.
- Ще отидем да ловим риба после - промълви маркизът и се приведе напред, за да напълни отново чашата й.
Топлината на неговата усмивка проникна през цялото й тяло.
- Или преди - пошегува се тя.
- Няма никаква вероятност за подобно развитие на нещата.
Та той не беше сигурен, че щеше да издържи даже докато пристигнат в къщата.
- Аз нямам ли дума по въпроса?
- Не.
Тази малка думичка затрептя с такава интензивност в нея, че я накара да се запита как изобщо някога бе оспорвала плътския си интерес към този мъж.
- Да не би от мен да се очаква просто да се покорявам?
Тъмният му поглед слезе бавно надолу по тялото й.
- Доколкото си спомням не беше особено отстъпчива.
- В момента се чувствам така, че не съм сигурна дали би могъл да издържиш на темпото.
Маркизът се засмя гърлено и погледът му се изпълни с топлина.
- Би било дяволски приятно да опитам.
Хвърли поглед през прозореца.
- Колко още остава? - попита тя; четеше мислите му, сякаш бяха едно цяло.
- Колко можеш да чакаш?
- Не съм напълно сигурна. Кога ще стигнем в къщата край реката?
- Най-малко след половин час. - Французойката изпъшка. - Няма защо да чакаме.
Младата жена изпусна постепенно въздуха от гърдите си, изненадана от внезапно обзелото я сладострастие.
- Предполагам, че нямаш...
- Не, но не са ми нужни. Снощи случи ли се да свърша в теб?
Имаше право. Беше се оказал напълно достоен за доверие след употребата на двата презерватива. Но обичайната предпазливост не я напускаше.
- Не знам...
- Мога да намеря в следващото село.
- Благодаря. Така ще се чувствам по-спокойна.
- Разбира се - отвърна любезно той.
Но тя не можеше да чака и когато стигнаха селото, вече седеше в скута му с лице към него, а той бе проникнал дълбоко в нея. Разтърсена от вълните на оргазма, Венера така и не забеляза, че каретата прелетя покрай селските магазини.
- Не знам какво ми става - прошепна малко по-късно тя, отпусната на седалката до него; останките от оргазма бяха оцветили като розов залез краищата на съзнанието й. - Изгубила съм напълно способността да преценявам, останах без капчица разум от това всепобеждаващо желание. Кажи ми, че всичко ще бъде наред.
Джак погали нежно все още обутите в копринени чорапи крака върху скута си.
- Всичко ще бъде прекрасно.
Наведе се да целуне розовата й буза, но самият той съвсем не беше сигурен, че и двамата наистина не си бяха изгубили ума. Страстта го бе обзела с такава сила, че едва бе успял да излезе навреме. Но все пак се бе справил.
- Не съм сигурна, че това ми допада. Нито че бих желала да се чувствам по този начина до края на визитата си - промърмори Венера и се пресегна, за да докосне бузата му.
- Стига да си наясно какво желаеш - пошегува се маркизът.
- Иска ми се да знаех. Но се чувствам като подрастващо момиченце, нерешителна... Мисля си: "Ще го направя. Не, няма да го направя. Сега. Не сега. По-късно. Вечно..."
Щом чу "вечно" младият мъж вдигна поглед.
Французойката се усмихна.
- Колко лесно мога да те притесня.
Той също се усмихна.
- Забравям колко си различна.
- Не съм излязла на лов и няма опасност да ти сложа брачните вериги. Това ли имаш предвид?
ФицДжеймс кимна.
- Заедно с много други неща.
Започна да си закопчава панталоните.
- Нали каза, че имаме още половин час?
Младият мъж заразкопчава моментално това, което вече бе закопчал.
- Толкова си отзивчив, Редвърс.
- Постъпката ми не е напълно лишена от егоизъм, скъпа.
Обръщението му направи впечатление и на двамата.
Нея то изпълни с удоволствие - имаше предимства да му бъдеш "скъпа".
А него - с известен страх, не толкова от самата дума, а от начина, по който я бе изрекъл.
- Струва ми се, че този път ще си сваля обувките - обяви с учтив и цивилизован тон Венера.
Заразвързва панделките на глезените си. Той се включи, за да й помогне, свали зелените обувки от мека ярешка кожа, жартиерите и копринените чорапи.
Помогна й да се намести отгоре му, отмести фустите и полата.
- Стигнем ли веднъж реката, ще се избавим от тези дрехи, които само ни пречат. Ще те заведа да поплуваш.
- А ще ходим ли да ловим риба?
Усети как членът му се плъзна в нея.
- И до това ще стигнем.
Движението му я изпълни с блаженство.
- Откъде знаеш, че трябва да направиш точно това?
Тя въздъхна тихичко и помръдна едвамедвам хълбоци.
- Просто съм късметлия - прошепна маркизът, макар късметът да нямаше нищо общо с това.
Изви отново ханш нагоре точно по същия начин и стенанието й стопли бузата и душата му.
- Може би няма да те пусна дълго да се върнеш в Лондон - промълви Венера.
- Може би аз няма да искам да се върна в Лондон.
Отмести я съвсем леко, като я обхвана за ханша и я притисна малко надолу.
- О, Боже...
Гласът й премина в деликатно скимтене.

Той й помогна да слезе от каретата, когато стигнаха до къщата със сламен покрив и след като я придружи до дневната, се върна, за да освободи кочияша. Сам обикновено отсядаше в стаичката край конюшнята, но Венера бе дала да се разбере, че ще се чувства по-комфортно, ако са сами. Когато след минута влезе отново в стаята, я завари да гледа през прозорците.
- Виждам защо ти харесва тук. Реката е красива, вдъхва спокойствие. Тук си съвсем сам.
- Но сега ми е дори още по-приятно. - Приближи се изотзад до нея и я прегърна през талията. - Ти си съвършената добавка към моя рай.
Младата жена се облегна на високото му силно тяло.
- Много се радвам, че реших да отида на Изложението през този ден.
- Съдбата бе много мила с мен, като ме заведе при теб. Макар ти да ми отказа.
- Известният лорд Редвърс не беше мой тип. Но се оказа, че си съвсем различен.
Той сви леко рамене.
- Не всички предположения на висшето общество са правилни.
Французойката се изви, както я бе притиснал в обятията си.
- Нима не заслужаваш репутацията си?
- Не съвсем. Един ерген просто предизвиква известно количество незаслужени клюки.
Но един богат и красив ерген, обожаван от жените, несъмнено заслужаваше клюките. Тя го съзерцаваше, опитвайки да отдели истината от сплетните. Златистата светлина, която влизаше през прозореца, смекчаваше контурите на лицето му.
- На колко години си? - попита внезапно Венера.
- На достатъчно - отвърна любезно той.
- Искам точен отговор, ако нямаш нищо против.
Ресниците му бяха екстравагантно дълги и гъсти, като на нарисуван от Ботичели младеж.
- На двайсет и четири.
Тя си отдъхна облекчено.
- В един момент ми се стори много млад. Надявах се, че не съм пресметнала грешно.
- Пресметнала грешно ли?
- Зрелостта ти.
- Да не би да поставяш под въпрос зрелостта ми?
- Само по един аморфен, намиращ се напълно в границите на общоприетото начин - усмихна се Венера.
- Достатъчно зрял ли съм, за да те поканя в спалнята си? Гледката оттам е не по-малко хубава.
- Не се шегувай. Щях да се чувствам много неудобно, ако беше съвсем млад.
- Малко е късно за това, нали? - Очите му блестяха развеселено. - Щеше ли да се върнеш в Лондон?
- Наистина ли си на двайсет и четири?
- Пеги ще гарантира за това. Но ще можеш да се убедиш едва като се върнем. Мислиш ли, че това ще направи чукането с мен по-различно? - прошепна той и се приведе, за да близне горната й устна. - Ела да видиш спалнята ми и ще разберем.
И я побутна лекичко в желаната посока.
- Би трябвало да откажа...
- Ако можеш.
Поведе я натам, залепил длан на задните й части.
- Да не би да искаш да ме наречеш "развратница"?
Хвърли му игрив поглед през рамото си.
- Определено се надявам да е така. - Усмивката му бе очарователна. - Ако мадмоазел желае да инструктира и обучи един невинен младеж, аз обещавам да бъда усърден ученик.
Венера се извъртя и опита да го удари.
Той хвана ръцете й, засмя си и, като ги вдигна до устата си, целуна едно по едно кокалчетата на пръстите й.
- Никога досега не съм играл ролята на невинен младеж.
- Изобщо не се съмнявам. - Издърпа ръце. - А сега се дръж прилично или се прибирам.
- И ще пропуснеш да ме чукаш дни наред...
Неустоимото обещание в думите му пришпори чувствата и страстите на младата жена и прикова вниманието й.
- Така си и мислех - прошепна Джак и прокара палеца си по шията й, по челюстта, проследи контура на бузата, следвайки деликатното порозовяване на деликатната й кожа.
- Прекалено си самодоволен.
Пулсирането между краката й премина в силен, равномерен ритъм.
- Но и готов да те чукам отново.
- Това ти е специалността, нали?
- Да - отвърна тихо маркизът и протегна ръка. - Ела да ти покажа леглото си.
Французойката се поколеба, жегната от безсрамната му увереност.
- Ще можеш да ме смъмриш после - додаде нежно той. - Първо ще те накарам да получиш оргазъм.
- Или аз - теб - отговори дръзко тя.
- Още по-добре.
Младата жена се обърна и влезе царствено в спалнята. Той я последва, очарован от нейната предизвикателност, омаян от сексуалното й желание, изпълнен с очакване за бурната, взаимна страст, която щеше да се разгори отново помежду им.
- Искам да знам нещо. И не ме лъжи, тъй като то няма чак такова значение.
Беше застанала до тежката дъбова табла на леглото и я бе стиснала.
- Ти си първата жена, която водя тук.
- Още не съм те питала.
- Разбрах по огъня в очите ти. А това е самата истина. Нед е идвал тук да ловим риба, и никой друг. Не ми се ядосвай. Не мога да устоя на мисълта да те имам в леглото си.
Венера въздъхна тихичко. Не усети, че вече не стискаше така силно таблата.
- Не ми харесва тази необяснима нужда.
- И на мен, но... - Сви рамене. - Какъв смисъл?
- Караш ме да се чувствам ненаситна. Не е хубаво за душевния ми покой.
- Ще бъдем ненаситни заедно. И аз се чувствам така... Също за първи път. По-добре ли си вече? - попита той и се приближи до нея. - Като знаеш, че не си сама в тази лудост?
- Много по-добре - промърмори тя и, щом усети топлината на тялото му, го обхвана с ръце през кръста. - Винаги съм била в състояние да си отида.
- Говориш на майстор в тази област, но не се притеснявай - ще изследваме заедно тази фантастична земя отвъд девет морета.
- Ние всъщност никога не сме се любили на легло - отбеляза игриво младата жена, като се утешаваше с мисълта, че той се чувстваше не по-малко несигурен от нея.
- Достатъчна причина да го изпробваме.
Разсъблече я, докато тя стоеше покорно под ръцете му, като отвръщаше на игривите му целувки, усмихваше се, щастлива, че има възможност да прекара следобеда с него. Отпусна се на леглото и той започна да се съблича. Като типична богата дама, тя не си и помисли да му помогне.
Джак я гледаше така мързеливо отпусната и си мислеше колко й подхожда тази чувствена роля. Тя беше в много отношения като него - приемаше с подобни на неговите великодушие и откритост страстта, а желанието й беше също толкова алчно. Подхождаха си по темперамент и предразположения, реши маркизът, докато разкопчаваше колана.
Липсата на интерес на дамата към брака несъмнено приспиваше обичайната му предпазливост. Но не си позволи да направи още по-стряскащия извод, че може би наистина си подхождаха.
- Това легло е приказно меко - заяви Венера и се изпъна морно. - Може да не стана от него, докато стане време да си тръгнем.
- Звучи доста обещаващо.
"Колко тъмна е кожата му - помисли си тя, когато той се изправи полугол пред нея. - Колко приятна гледка за окото."
- В такъв случай ще трябва да ме обслужваш.
Младият мъж вдигна поглед от панталоните, които разкопчаваше.
- Може и да ме убедиш.
- Въпреки че ми обеща риболов.
- И плуване. - Събу панталоните. - Ще те занеса на ръце до реката. Вече е много спокойно. Няма да се налага да се обличаш, докато се върнем в Лондон.
- Ммм... Да бъдеш обслужвана от мъж с твоите... очарователни пропорции. Чувствам се като фаворитка на султана.
- Определено си моята фаворитка. Би трябвало да благодаря на Пеги... за прозорливостта й.
- И аз. А бях сигурна, че те презирам.
- За малко не си тръгнах, като те видях в градината.
- А сега сме тук.
- Нажежени до червено от желание, ако ми позволиш да се изразя с думи прости.
- Предпочитам простите думи. Така, както в момента предпочитам патката ти пред всичко друго на света. Станала съм истинска робиня на страстите си. Искам те веднага, и след пет минути, и отново малко по-късно... Колко уморително трябва да е да слушаш все едно и също от женските уста.
Джак се приближи до леглото.
- Но никога не и в твоите уста.
Погледът му се плъзна по разпилените й по възглавницата коси и слезе бавно надолу, към усмихнатото й лице. Определено бе най-щастливият мъж на Земята.
- Значи минавам тази степен?
- Минаваш всички нива, които можеш да си представиш. Но това е очевидно от степента на моята възбуда.
Сведе очи надолу.
- Приятно ми е да ти доставям удоволствие.
- Боже всемогъщи, ти ще ме изчерпиш до крайност. Не че се оплаквам. - Отпусна се до нея на леглото, сплете пръстите си с нейните и впери очи в белосания таван. - Кой можеше да предположи, когато вчера се натъкнах на тебе...
- Че сега ще лежим тук, безсрамно изпълнени до уши с похот.
Маркизът се изкиска.
- Аз се канех да кажа, че бихме се насладили на едно и също нещо.
- Толкова си учтив, скъпи. Аз лично никога не съм си падала по такива мъже... Никога.
- Хммм - промърмори той, опитвайки да определи какво точно чувства.
Сладострастието, разбира се, бе негов постоянен спътник в живота.
- Очаквам нещо учтиво в отговор.
Надигна се на лакът и го погледна усмихнато.
Джак поклати глава.
- Не е това. Правех разлика между тази похотливост и...
- Към всички други жени?
Маркизът поклати отново глава; тъмните му къдрици образуваха ярък контраст с бялата калъфка на възглавницата.
- Не. И милиардите други емоции, които събуждаш в мен. - Прокара пръст надолу по ръката й, смръщил вежди. - Емоциите ми никога не участват.
- Не се притеснявай. Не искам нищо от теб. - Ресниците й потрепнаха. - Освен това.
Обхвана тежките му тестиси, наведе се и докосна с устни лъскавата главичка на члена му.
Той я блъсна обратно на леглото, завъртя се и се намести между краката й.
- Достатъчно си играхме - прошепна той с полуусмивка на лицето.
- Обожавам също така и безгрешния ти усет за избор на подходящия момент.
- Липсва ни финес. Чувствам се почти така, сякаш трябва да се извиня.
- Не са нужни извинения... стига да получа оргазъм през следващите трийсет секунди.
- Сладка разгонена кучка - прошепна нежно той.
- Надявам се, че ще успееш да ме задоволиш.
- Или?
Изражението му се изостри.
- Или ще чакам, докато го направиш. Похотливият ми вкус изглежда е съсредоточен върху теб.
Извивката на устните му омекна. Погледна към тихичко тиктакащия върху полицата над камината часовник.
- Дадена ли ми е малка отсрочка за тези трийсет секунди?
- Можеш да имаш всичко, което пожелаеш.
Снизходителността звучеше прелестно в нейната уста.
- Тогава искам да бъдеш все под мен за неограничено бъдеще.
- Неограничено... колко вълнуващо.
Изви се, за да целуне леката извивка на устните му.
- Май няма да мога да те пусна никога.
- Така, както се чувствам в момента, може би няма да имам нищо против. - Венера размърда хълбоци. - Приключихме ли с приказките?
Очите му светнаха развеселено.
- Трийсет секунди. Ще броим.
Ръцете й обхванаха врата му, бедрата й се разтвориха, ханшът й се надигна и тя посрещна първия му тласък с тиха, доволна въздишка.
Получи това, което искаше. Той й осигури бърз, фантастичен оргазъм за по-малко от уговореното време и отново - след още десет секунди. Всичко, което правеше този мъж, бе толкова хубаво; човек не можеше да не се запита колко време му е било необходимо, за да придобие подобни умения. Но новата страстна вълна заличи всяка мисъл и младата жена заплува отново в облак от екстаз. А когато излезе от другия край и отвори очи, установи, че маркизът бе вперил поглед в лицето й.
- Още? - попита едва чуто той, а черните му цигански очи горяха.
- Не...
Замаяна, вцепенена от силните изживявания, тя помръдна леко глава.
- Сигурна ли си?
Натисна надолу долната част на кръста си.
Венера издаде нисък, трескав стон.
- Само още мъничко - прошепна той и се плъзна по-дълбоко. - Как ти се струва това?
Сякаш падаше от онзи облак, реши тя. Горещите вълни започваха да се надигат отново в тялото й, което се разтапяше около твърдата му дължина, сякаш нямаше вече никакъв контрол върху сетивата си.
- Би трябвало да спреш - промълви тя; не беше сигурна, че ще успее да издържи още един оргазъм.
- След малко... След като и двамата свършим...
Сведе глава до нея и я ухапа лекичко по ухото - белязваше я, вкусваше я, караше кожата й да потръпва.
Младата жена се извиваше под него. Желанието се надигаше отново в нея, препускаше из кръвта й, горещо и пламенно, ненаситно. Онова, което я караше да чувства, беше толкова хубаво, толкова чисто, че й се искаше да му каже колко е добър.
Но той вече го знаеше.
Правенето на любов беше неговата специалност.
И за момент тя се изпълни с омраза към всички жени преди нея, с безумна, безполезна ревност, която нямаше никакъв смисъл при човек като Джак.
Той търсеше похвала, или ласкателство, или негодувание в леглото. Беше тук само заради това.
Дланите му внезапно обгърнаха хълбоците й и следващият му тласък не остави никакво място за каквато и да било съзнателна мисъл. Безумното желание зае централно място в ума й, опияняващото удоволствие препускаше все по-бързо и по-бързо, сърцето й биеше лудо.
Сплетените им тела се движеха в трескаво себеотдаване, докато първите потрепвания преминаха постепенно в бурен оргазъм, който този път разтърси и двамата.
Венера заспа почти веднага в обятията му, напълно изтощена. Джак я зави и благодари наум на Покровителката на късмета, че му бе пратила невероятната Венера Дюрас. Разполагаха с повече от два дена пълно усамотение, преди връщането на Сам, а след това щеше да види какво ще им позволят разписанията им. Но нямаше намерение да я остави да му се изплъзне.
Още не.
След малко се измъкна внимателно от леглото и си наля бренди. Отпусна се на стола край прозореца и впери поглед в умиротворената гледка, която се разкриваше към реката и спускащите се към нея почервенели от макове градини. Спокойствието и красотата на тази сцена винаги изпълваше с мир неспокойния му дух.
Днес обаче сцената вътре в стаята излъчваше не по-малко спокойствие и красота. Младият мъж се обърна към спящата си гостенка и се усмихна. Бе разголила стройните си крака, със съвършена форма и изчистена линия; само преди половин час Венера бе обвивала същите тези крака около кръста му в разгара на страстта. Сладострастието го пришпори моментално. Колко ли пъти щеше да я буди? А дали щеше да бъде много неучтиво да я люби, докато спи?
Тя беше невероятно изкусителна, красотата й го омайваше. Познаваше множество красавици, но нито една от тях не му действаше по такъв начин. Може би го интригуваха нейната невинност и искреност; те бяха наистина нещо съвсем ново за него, тъй като не бе срещал тези качества при нито една от множеството жени в своя живот.
Прокара пръсти в косите й и погледна отново навън към реката, сякаш смяната на сцената щеше да намали вътрешния му дискомфорт. Не му харесваше да изпитва подобен силен копнеж, подобно неустоимо желание. И ако промяната на полезрението не успокои изобщо притесненията му, то трите брендита се справиха донякъде с тях. Когато Венера се събуди, Джак се чувстваше вече приятно отпуснат.
- Готова ли си за плуването? - попита учтиво той.
- След минутка - отвърна тя, все още не съвсем разсънена.
Светлокафявите й коси бяха заплетени, гърдите й са повдигаха под смачканата завивка, погледът изпод натежалите й клепачи излъчваше знойна горещина.
Привлечен към нея като магнит към полюсите, Джак остави чашата си и стана от стола. Приближи се до леглото, седна на ръба му и докосна розовата й буза, след което прокара палец по копринената кожа надолу към издутите устни. Впери изпълнения си с нежност поглед в нея.
- Не мога да ти се наситя.
Усети как лицето й се разтегна в усмивка. Тя повдигна глава, грабна показалеца му и започна да го хапе лекичко.
- В такъв случай ще трябва да се погрижим да получиш каквото желаеш.
- Всичко ли?
Очите му измерваха реакцията й.
- Абсолютно всичко - промълви тя. - Не само ти се чувстваш така, изгубил всякаква мярка.
- Навсякъде ли?
- Навсякъде.
Маркизът се усмихна бавно и прокара бавно длани по ръцете й.
- Сигурна ли си, че не е сън?
- Не ме интересува дали е сън или не е, стига да не свършва. - Погледна към възбудения му член. - Какво ще кажеш да не губим време?
- Какво имаш предвид?
Очите му блеснаха шеговито.
Младата жена отметна бродираната с червени копринени конци завивка и пъхна средния пръст между бедрата си.
- Ами да сложиш тук нещо, което ми харесва...
- - Позволи ми.
Вдигна ръката й, замести нейния пръст със своя и започна да го движи бавно.
Изведнъж Венера започна да усеща съвсем ясно въздуха по кожата си, сетивата й за допир се изостриха до крайност. Стисна страничния ръб на леглото и се отдаде на усещанията си.
Но Джак бе чакал прекалено дълго събуждането й, затова не издържа и не след дълго я вдигна и я спусна на скута си, право върху възбудения си член. Намести краката й около кръста си, стана от леглото и се отправи към вратата.
- Мммм - измърка тя, щом осъзна какво се канеше да направи. - Леглото ми харесва.
Но протестът й заглъхна в сподавено стенание, тъй като той спря до вратата, облегна се на нея, притисна гръб в солидните дъбови дъски и проникна в нея до край, отново и отново, докато я накара да свърши.
Когато я изнесе навън, младата жена се бе вкопчила в него, впила ръце около врата му, заровила лице в рамото му с усещането, че изгаря от страст.
- Съседите... - промълви тя; не беше сигурна, че й се иска да дава представление.
- Няма никакви съседи. Притежавам пет мили от реката. Можеш да отвориш очи. - Изви глава и се наведе, за да близне ухото й. - Виж.
Тя не се подчини веднага, но не толкова много от смущение, колкото поради липса на концентрация. С всяка стъпка членът му проникваше нагоре с такава сила, че тя сякаш бе имунизирана срещу всичко друго, освен срещу това нашествие. Всичките й сетива бяха подчинени, омаяни, съсредоточени върху божественото усещане. Докато стигнат до реката, която не бе съвсем близо, тя получи още два оргазма.
Когато маркизът спря, тя успя да си отдъхне за момент. Усетила прохладния ветрец откъм реката, Венера завъртя глава на рамото му и отвори очи. По малкия провлак се издигаха върби, брегът бе покрит с розови цветя, тревата бе невероятно зелена. Ако трябваше да се нарисува картина на рая, този къс земя щеше да създаде най-вярна представа за него.
- Тревата може и да е хладна - предупреди я маркизът, като се отпусна на колене, наведе се напред и я последва на земята.
- На мен ми е горещо.
Беше в плен на неуправляемите желания, погълнали цялото й същество, а тялото й се бе превърнало в роб на този мъж, който й служеше така умело.
- В такъв случай всичко е наред - прошепна Джак и започна да се движи в нея с такава деликатност, че очите й се напълниха със сълзи.
"Все трябва да съществува дума за описване на неописуемото" - помисли си тя. "Наред" не беше достатъчно. Мозъкът й обаче не мислеше точно, тъй като бе зает с изживяването на страст, похот и изгарящо желание.
Джак я забавлява целия следобед и цялата вечер. Любиха се на тревата и във водата, под слънцето и по-късно - на светлината на издигащата се луна, отмаляло и яростно, с неизменните нежни целувки. Никой никога не я бе целувал с подобна стопляща сърцето радост.
По-късно същата нощ се върнаха в къщата по росната трева. Застанаха на прага, притиснати в прегръдките си, и съзерцаваха известно време луната; не им се щеше да сложат край на тази идилия.

ЛЮБОВНИКЪТ 5

ПЕТА ГЛАВА

Венера не бе очаквала, че херцогинята ще придружи своите слуги. Тя се появи, седнала до кочияша на големия фургон. Беше облечена със скромна ленена рокля и удобно сламено боне, без обичайните слоеве грим по лицето. Имаше такъв вид, сякаш възнамеряваше да работи рамо до рамо със своите хора.
Младата жена приветства с усмивка възрастната дама, очарована, че тя очевидно не гледаше на работата като на нещо невъзможно. Подобно нещо се срещаше изключително рядко сред представителите на висшето общество.
- Ела при мен - предложи Пеги и се отмести, за да й направи място на широката седалка. - И дай на Уил указания как да намери склада.
Французойката остави смаяния си иконом на тротоара, качи се на високата седалка за кочияша с помощта на един от хората на Пеги. Щом се озова до нея, изведнъж се почувства в изключително добро настроение.
- Колко се радвам, че се виждаме пак - възкликна тя. - Не бях разбрала, че искаш да помагаш.
- Нямах търпение най-после да направя нещо продуктивно. Следобедните чайове, партитата и баловете в един момент започват да досаждат.
- И още как - съгласи се Венера.
След като дадоха указания на кочияша, дамите започнаха да обсъждат двете парижки болници, финансирани от Венера. Херцогинята я разпита за някои подробности. За нея не бе достатъчно само да даде пари за някаква благотворителна дейност и да сметне, че е изпълнила дълга си. Впечатли се дори още по-силно от младата си събеседница, след като научи колко голям брой хора се лекуват ежедневно в благотворителните здравни заведения.
- За Бога, разходите трябва да са колосални при толкова много пациенти! Джак изпрати ли чека?
- Не, но това не е необходимо. Сигурна съм, че той просто се опитваше да бъде любезен. Семейството ми има достатъчно ресурси, за да поддържа двете болници.
- Допълнителните средства никога не са излишни, скъпа. Ще се погрижа някои от моите приятели също да помогнат. А ако бъдеш така добра да дадеш на моя стюард някои съвети откъде започва организацията за един такъв проект, с радост бих направила нещо подобно и тук.
- Човек изпитва огромно удовлетворение, когато види излекувано детенце, млада майка, на която е дадена квалифицирана помощ при раждането, или оздравял работник, който иначе би останал инвалид вследствие от нараняването. Тази работа ми носи невероятно удоволствие, макар родителите ми понякога да смятат, че би трябвало да облекча малко разписанието си.
- Ти си млада и енергична. Защо да не правиш това, което ти харесва, докато имаш сили? Споменът за дните ми на сцената все още ме изпълва с щастие, макар понякога да сме работили безкрайни часове наред при трудни условия. Но не бих се отказала от тези преживявания за всичките пари на Сирил.
- Снощи Джак каза, че бракът ви бил по любов. Това е чудесно.
- Сирил беше най-съвършеният мъж, когото познавам. Наистина съм невероятна късметлийка, след като го открих в този груб свят.
- Отдавна ли си сама?
Венера не желаеше да разпитва за смъртта на херцога, тъй като тази тема сигурно бе мъчителна за нейната събеседница.
- Вече десет години и продължава да ми липсва всеки Божи ден. Той предизвика цялото си семейство, за да се ожени за мен. Беше много смел.
- Бил е голям щастливец.
- И двамата бяхме лудо влюбени в продължение на четирийсет години. Разкажи ми за твоето семейство. Всички са чували за баща ти и дядо ти. Имаш ли братя и сестри? Чух, че майка ти е от Кент.
През целия останал път до склада двете жени говориха за семействата си. Херцогинята имаше две деца, родени късно по време на брака. В момента синът й беше в Египет, пътуваше с керван в пустинята. Дъщеря й пък беше женена за дипломат, който бе изпратен във Виена.
- И двамата ще се върнат в Англия тази есен. Ти възнамеряваш ли да стоиш дълго?
Французойката поклати глава.
- Още две седмици, може би месец, но не повече. Дойдох да купя някои от новите съоръжения, които ще бъдат показани по време на Световното изложение. След като си свърша работата тук, ще се върна в Париж.
- С Джулия щяхте да си паснете много, въпреки че е малко по-голяма от теб. Тя е радетелка на женската независимост, макар да не мога да си обясня откъде са й дошли наум тези радикални възгледи. - Херцогинята се усмихна дяволито. - А ако синът ми някой ден прояви и най-малко желание да се жени, ще опитам да те убедя да останеш малко по-дълго тук и да се запознаеш с него. Вярно, баща му наближаваше четирийсетте, когато се оженихме - продължи да размишлява на глас тя. - Джефри вероятно смята, че разполага с още десет години, преди да усети нужда да си намери съпруга. Джулия ме дари с моите прекрасни внуци, за които съм толкова благодарна. Но очевидно няма да мога да изчакам синът ми да създаде наследник - ще умра много преди това.
Тъй като искаше разговорът да се върне към предишните щастливи нотки, Венера заразпитва херцогинята за внуците й и бе осведомена надълго и нашироко за все по-големите им постижения.
През целия следобед дамите наглеждаха товаренето на стоките от склада на кораба. Като привършиха работата си, Пеги успя да придума младата жена да отидат направо у тях да пият чай.
- Няма нужда да се обличаш специално, скъпа. Ще бъдем съвсем сами. Освен това още не си видяла градината ми, така че изобщо не приемам "не" за отговор.
След щедрото дарение и помощта на херцогинята, на Венера й беше още по-трудно да откаже, особено като се имаше предвид, че на всичкото отгоре тя бе и много приятна компаньонка.
- Ако обещаеш, че няма да се наложи да се срещна с която и да било висша особа, както съм с мръсната си рокля - отговори тя, като опита да изчекта прашното петно върху роклята си.
- Само моята собствена висша особа, скъпа.
Херцогинята разпери широко ръце, за да покаже собствената си прашна рокля и се усмихна така, както сигурно го бе правила преди половин век на сцената на "Друри Лейн".
- В такъв случай приемам с удоволствие, но държа да те предупредя, че съм изключително гладна. Ще омета всичките ти сладки и сандвичи.
- Колко изненадващо - възкликна с привиден ужас Пеги. - Жена, която яде. Всичките ми познати само погризват по нещичко, също като питомни катерици. Обичаш ли лимонова торта с извара?
- Обожавам всичко с извара.
- Мисля, че имаме някаква роднинска връзка. - Херцогинята я потупа по дланта. - Хайде, ще кажем на Уил да ни закара у нас.

Щом се озоваха в Гровланд Хаус, херцогинята покани своята гостенка в слънчевата дамска стая, издържана в аквамарин и светли мебели в стил Ампир, в която да се освежи. Предложи да се срещнат в градината след десет минути.
Разполагаше само с няколко минути, за да напише няколко реда на Джак.
Когато изпрати спешно пратеника да занесе посланието, в което изискваше непременно присъствието му за следобедния чай, лейди Гровланд наруши своите принципи. Без сама да може да обясни как, тя бе доловила влечението между блудния си кръщелник и изключителната мис Дюрас, и нямаше намерение да стои настрани. Затова излъга, без никакви угризения, и помоли Джак да се отбие незабавно, за да й помогне да вземе решение във връзка с някакво желание на внуците й. Маркизът беше нещо като неин съветник по бизнесвъпросите, когато синът й отсъстваше.
- Намери го, където и да е - нареди тя на лакея. - Ако го няма вкъщи, провери първо при мадам Робюшон. Там е любимото му място за прекарването на следобедите.
Херцогинята разбираше много добре как живеят самците от висшето общество. Съпругът й бе водил ергенски живот в продължение на почти две десетилетия, преди да я срещне. Сега синът й следваше неговите стъпки. Знаеше много добре как богатите млади мъже прекарват свободното си време. Освен това бе в течение на всички клюки, благодарение на личната си камериерка Моли; на обяд тя можеше да каже кой с кого е закусвал сутринта.
Пеги даде указания на Моли, която бе нейна довереница за всичко.
- Появи ли се Джак, моментално го доведи в градината.
- Той ще ви се ядоса много, миледи - предупреди я камериерката, а очите й бяха разширени от тревога.
- Не и пред мис Дюрас. Няма да го покаже пред нея.
- Разбира се, че и това може да не го спре - възпротиви се Моли. - Познавате темперамента му.
- Но и знам, че снощи бе обзет от истинска меланхолия, щом мис Дюрас си тръгна, независимо дали му се искаше или не му се искаше да го признае. Защо да не го побутна в правилната посока?
- Толкова сте смела, миледи - заяви камериерката. - Меланхолия или не, но маркизът има ужасяващо горещ темперамент.
- Познавам го още когато си смучеше пръстчетата като бебе - отбеляза лейди Гровланд и прибра една изскочила къдрица зад ухото си. - Мога да се справя с него. Ти само се погрижи да дойде в градината. А после, след приличен интервал, ме извикай уж за нещо важно. И не забравяй - нито дума пред него, че мис Дюрас е в къщата.
- Устата ми е запечатана, миледи.
- Погрижи се същото да се важи и за останалата част от прислугата.
С тези думи херцогинята приглади полите си и излезе от стаята със сценичното присъствие на завършена актриса.

Градината беше спокойна и тиха, закътана между покрити с рози тухлени стени. Посадената от някой отдавнашен представител на семейство Гровланд магнолия хвърляше сянка над ъгъла, където бе поставена масичката за чай.
Венера се бе отпуснала на стола. Кремавият цвят на копринената дамаска създаваше прекрасен фон за златистата й красота и папратовозелената муселинова рокля. Тя махна с ръка, щом зърна слизащата по стълбите на терасата херцогиня, която отговори бодро на поздрава й.
- Казах на Оливър, че след всичката тази работа днес заслужаваме най-доброто шампанско - заяви Пеги, като наближи.
- Вече ми сервираха. - Младата жена протегна към своята домакиня полупразната си чаша в подкрепа на казаното. - Освен това икономът ти настоя да опитам лимоновите тортички с извара. Както виждаше - посочи тя към почти празната чиния, - аз го послушах дословно.
- Кажи как бих могла да помогна утре - каза възрастната дама, като си наля чаша шампанско. - От цяла вечност не съм се забавлявала така. Дали не би могла да ми дадеш някои инструкции относно покупките, които трябва да направя за моята благотворителна болница.
- С най-голямо удоволствие. Възнамерявам утре да отида отново на изложението за следващия рунд.
- Великолепно! Чакай да ти напълня чашата.
Лейди Гровланд нарочно бе избрала да пият чая си насаме, а не пред прислугата. Беше уверена, че маркизът щеше да бъде открит, и не желаеше при появата му да има странични зрители.
Вече бяха привършили бутилката шампанско, лимоновите тортички с извара и половината от сандвичите със сьомга, а дискусията им относно наскоро назначената комисия за справяне с мизерията бе в разгара си, когато Джак се показа на терасата. Тъй като бе разположила стола си така, че да вижда терасата, херцогинята се изправи незабавно и му махна приветствено.
Венера се обърна да види кой е пристигнал и лицето й почервеня веднага.
Щом видя коя е гостенката на неговата кръстница, младият мъж спря насред пътя си и дори за момент се запита дали да не се обърне и да си тръгне. Значи внуците. Сега разбираше защо лакеят на Пеги бе толкова настоятелен, защо не се бе съгласил да го остави да дойде да се види с херцогинята тази вечер.
"Да върви по дяволите Пеги с нейните номера" - изруга наум той. Разбира се не можеше да се обърне и да избяга, и тя го знаеше много добре. Подобна постъпка щеше да бъде наистина странна.
Поклони се светски на дамите и, след кратко колебание, седна по покана на лейди Гровланд. Нямаше намерение да откаже предложението й да опита шампанското. Сигурно щеше да му се наложи да изпие няколко чаши от него, за да превъзмогне тази неловка, зле скроена ситуация.
Възрастната дама поддържаше жизнерадостно разговора, като бъбреше непрекъснато за следобеда, който бяха прекарали на пристанището, прехласваше се от "расовия" кораб, който Дюрас паша използваше за транспорт, изброяваше достойнствата и моралното удовлетворение, които носеше организирането на подобна благотворителна болница, и непрестанно пълнеше чашата на своя кръщелник.
Всеки от двамата млади чувстваше остро присъствието на другия и случилото се помежду им предишната нощ. Измъчвани от неподходящи за случая усещания, предателски спомени, копнежи, които не можеха да определят, те отвръщаха вяло на опитите на лейди Гровланд да ги включи в разговора.
"Венера има вид на провинциална камериерка в леката си муселинова рокля и нефризирана коса" - помисли си кисело Джак. Беше толкова свежа и сочна, безкрайно изкусителна. По дяволите хитростите на неговата кръстница! Кой можеше да устои на подобна съблазън? Протегна отново ръка, за да напълнят чашата му, сякаш можеше да се опие до състояние, в което повече нямаше да бъде подвластен на чувствеността.
"Джак ухае на женски парфюм" - помисли си ядосано французойката, сякаш имаше право да му се ядосва за това или гневът й щеше да я предпази от собствените й желания. Мургавата му коса, стегнатото, мускулесто тяло и неизтощимата му мъжественост я привличаха неустоимо, а той самият се бе отпуснал нехайно на стола си, очевидно без да осъзнава какво въздействие имаше върху нея. Даде си дума да не се поддава на този подсъзнателен копнеж; отказваше да бъде като всички останали жени, които го познаваха.
Викът на Моли разпръсна напрежението:
- Имате писмо, миледи! - обяви тя, като размаха някакъв лист хартия от далечната тераса.
- Не мога да разбера какво й става на Моли - възкликна с шеговито възмущение херцогинята. - Мислех, че съм я обучила по-добре, а не да крещи така. Извинете ме за момент. - Изправи се и махна в отговор на камериерката. - Джак, налей шампанско на мис Дюрас. Чашата й е празна. Връщам се след минутка.
Младият мъж се изправи, за да напълни чашата на Венера.
- Доколкото разбирам не си наясно с машинациите на Пеги.
Неудобството й бе очевидно.
- Едва ли - отвърна лаконично тя. - Не знам какво очаква да постигне. Моля те... - протегна ръка. - Наистина не искам повече шампанско.
- В такъв случай ще изпия всичко.
И той се отпусна отново на стола си, с бутилката в ръка.
- Май не ти е удобно, а? - попита саркастично французойката, благодарна, че той бе не по-малко смутен от нея самата.
- Господи, и още как. Пеги ме повика уж по работа. Трябваше да й изнеса една хубава лекция.
- Смяташ ли, че би имало някаква полза?
Неочаквано за себе си той се засмя.
- Не, в никакъв случай.
- Не е нужно да оставаш заради мен. Ще обясня на Пеги за в бъдеще да не губи нито своето, нито нашето време.
Говореше рязко; смехът му й напомняше прекалено силно за изминалата нощ. Искаше й се той да си тръгне по-скоро, тъй като се страхуваше, че в крайна сметка нямаше да устои на изкушението.
Странно, но думите й не го изпълниха с очакваното облекчение.
- Може би аз не си губя времето.
- Губиш го, уверявам те. Не ми се иска да стана обект на нови обзалагания.
- Никой не получи нищо. Отрекох всичко. А ако някой има желание да оспорва думите ми, ще бъде добре дошъл да ме предизвика на дуел.
- Никой няма да го направи.
Маркизът поклати глава.
- Какво кавалерство, Редвърс. Би трябвало да ти благодаря, струва ми се, но как да го направя като миришеш на парфюм посред бял ден.
Той я погледна над ръба на чашата си.
- Това възмущава ли те?
- Не ме гледай така. Да, възмущава ме.
- Просто придружавах един приятел. Не съм участвал.
- Недей да обясняваш. Не ме засяга какво правиш с времето си.
- Но не ти харесва, че мириша на парфюм.
- Заради това, което той намеква за безцелния ти живот. Нямаш ли други интереси?
- Би ли имало значение, ако имам?
- Разбира се, че не. Не знам защо изобщо водим този разговор.
- Може би защото ми се иска да те любя отново, въпреки всички предупредителни камбанки, които звънтят в мозъка ми. И, дано не ме помислиш за прекалено нескромен, но подозирам, че и ти също искаш.
- Определено не искам.
Но бузите й порозовяха и тя отказа упорито да срещне погледа му.
- Не казвам, че ще го направим, а само, че искаме. На мен не по-малко от теб не ми се иска да се поддам на тези безпрецедентни чувства.
Щом чу думата "безпрецедентни" Венера си пое дълбоко въздух, като че ли по такъв начин можеше да спре свиването на стомаха си. Това определение отразяваше съвсем точно собствените й непокорни емоции.
- Да, не ни се иска. Съгласна съм.
Джак я изгледа остро. Този звук му бе познат. И внезапно той се превърна във въпрос дали всъщност предпочиташе да действа съобразно своите чувства.
Тъй като дамата го желаеше, каквото и да твърдеше.
Изруга наум; не бе свикнал да потиска желанията си.
- Тези усещания не ми се нравят.
- Мисля, че трябва да тръгваш.
- Или да си тръгнем заедно.
Думите излязоха като че ли съвсем независимо от волята му.
- Невъзможно е...
Но тонът й не беше убедителен.
- Имам къща край реката недалеч оттук - промълви бавно той, като подбираше внимателно думите си, сякаш имаше нужда от оправдание за това, което казва. - Всичко в нея е в селски стил. Никой няма да ни види там.
- Мразя това. Мразя и теб, задето ме караш да се чувствам така.
- Там ще можеш да ми се караш на воля - отвърна с лека усмивка той.
- Какво значение има кого ще заведеш там? Как изобщо си в състояние да правиш някаква разлика все още?
Джак като че ли не я чу.
- Трябваше да си тръгна още като те видях. Не знам защо не го направих.
- Ама наистина си очарователен.
Младият мъж сви рамене.
- Съжалявам за откровеността си. По принцип предпочитам да мина без откровености при уреждането на подобни неща. Така е много по-лесно.
- Трудно ли ти е да мислиш за възможността да ме любиш?
- Изключително изнервящо ми действа.
Венера го изгледа продължително.
- Напълно те разбирам - промълви тя.
- И двамата сме адски неопитни в това отношение... и проявяваме изненадваща чувствителност.
Сърцето й заби лудо.
- Абсолютни новаци.
- Пеги и Моли надничат иззад завесите в гостната - отбеляза маркизът. - Какво ще кажеш да вземем да се любим тук, за да доставим радост на сърчицата им?
- Спести ми ексхибиционистките си наклонности, Редвърс.
- Джак - измърмори той.
Бяха й необходими няколко секунди, докато отговори.
- Джак - произнесе най-сетне тя, много тихо.
Тази дума й се струваше изпълнена с невероятни възможности.
Младият мъж се изправи и й подаде ръката си.

ЛЮБОВНИКЪТ 4

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Херцогиня Гровланд стоеше в единия край на балната зала. Въпреки късния час, дансингът все още беше пълен с танцуващи двойки, но танците до зори бяха обичайно явление. И макар повечето гости да си бяха тръгнали, все още бе останал значителен брой хора.
Венера се приближи до групата и, като се поклони, благодари на своята домакиня и й пожела лека нощ.
- Ще те изпратя до вратата - побърза да обяви херцогинята и стана от стола с учудваща жизненост, като се имаха предвид възрастта й и напредналият час.
Изчака, докато останат сами в коридора, преди да каже:
- Извинявам се заради Джак, ако е нужно. - Бе забелязала напрежението в очите на младата жена, докато се сбогуваше, макар гласът и държанието й да бяха напълно уравновесени. Освен това двамата с Джак бяха отсъствали доста дълго време. - Понякога е труден, но всъщност има добро сърце.
- Не са необходимо извинения.
- Значи не те е обидил с нищо?
- Ни най-малко - излъга невъзмутимо французойката, точно когато наближиха стълбището.
- Добре. Не бих искала Джак да застане по някакъв начин между нашето приятелство. Твоята болница ме заинтригува дълбоко. Поздравявам те, че мислиш за нещо повече от най-новата си рокля или чадър, както голяма част от тези празноглави дами.
- Животът би бил убийствено скучен, ако разчитаме единствено модният свят да ни осигурява развлечения.
Венера слизаше бавно по мраморните стъпала, за да не затруднява възрастната херцогиня.
- Точно така мисля и аз - отвърна лейди Гровланд и добави с усмивка: - Е, въпреки това от време на време ми е приятно да изиграя някой танц. Колкото до предложението ми да помогна, ако си съгласна, моите хора могат да приключат с пренасянето на медицинската апаратура до кораба още днес следобед. Какво ще кажеш за два часа?
- Много благодаря. Два часа е чудесно.
- Не ме се ядосвай.
Пеги имаше странното усещане, че племенникът й и тази необикновена французойка си приличат много.
- Простете, херцогиньо, но ще му се ядосвам, ако пожелая. - На последното стъпало Венера се обърна с усмивка към своята домакиня. - Отново ви благодаря за прекрасната вечер. Ще бъда на линия в два часа.

- И си тръгна с възможно най-невъзмутим вид - заяви херцогинята. След като откри Джак в библиотеката, тя се отпусна на един стол край огъня с чаша портвайн в ръка и впери проницателния си поглед в лицето му. - Държал си се лошо, нали?
- Няма да излея сърцето си пред теб, Пеги, така че изобщо не се опитвай да ме накараш да го направя.
Беше се изтегнал на дивана, все още полуоблечен, с панталони и недозакопчана риза. Мрачното настроение не го бе напуснало. Половината бутилка портвайн, която бе изпил след тръгването на Венера, не му бе помогнала ни най-малко.
- Подушвам секс в тази стая. Не те питам за подробности. Само какво направи, за да я обидиш.
- Аз не съм направил нищо. Ти и хората като теб, маниаците по залагането, го направихте с проклетия си облог.
- Казал си и за облога? - възкликна невярващо възрастната дама.
- Не можех да го избегна. Още утре щеше да научи. Мислех, че поне трябва да я предупредя.
- И сега опитваш да удавиш мъката си с портвайна.
- Не, не опитвам - отвърна видимо оскърбен той.
- На мен обаче ми се струва, че точно това правиш.
- Е, значи се лъжеш.
- Тя си отиде от теб и ти не можеш да го понесеш.
- Не съм чак толкова тщеславен, както знаеш много добре.
- Защо тогава си така нацупен, като малко момченце, което си е изгубило любимата играчка?
Маркизът наклони подигравателно глава на една страна.
- Точно така, Пеги, заповядай. Забий ножа и го завърти в раната.
- Защо я харесваш?
- Не я харесвам - възпротиви се той.
- Нека се изразя по друг начин. Какво те измъчва?
Младият мъж направи физиономия.
- Ще ми се да ти кажа да си гледаш работата.
- Но съм права.
- Тя е толкова различна от всички останали. Това е. Сега доволна ли си?
- И ти си заинтригуван.
- Може да се каже. Горе-долу е така...
- Ще се виждам с нея утре.
- И ще оправиш всичко. Ти си страхотна романтичка, Пеги.
- Не отричам; винаги съм била романтичка.
- Но мен романтичните истории не ме интересуват.
- Всички мъже са такива. Романтичните истории започват да ги интересуват едва когато стане прекалено късно.
- Божичко, Пеги, не се опитвай сега пък да ме сватосваш. Може и да съм заинтригуван, но не съм побъркан. Денят, в който ще си взема по собствена воля жена, ще бъде денят, в който ще отпътувам за луната. Обещай да не се намесваш.
- Добре - промърмори неохотно лейди Гровланд. - Обещавам.
Слънцето вече се показваше на хоризонта, но библиотеката тънеше все още в мрак. Иначе Джак може би щеше да види стиснатите палци на херцогинята.

"Пролетното зазоряване е прекалено красиво за мрачното ми настроение" - помисли си Венера, когато излезе от каретата пред входа на дома си на "Белгрейв Скуеър". По-подходящо щеше да бъде да е облачно, да вали дребен студен дъжд и във въздуха да виси заплахата от сняг.
Но природата не се съобразяваше с настроенията на дребните хора. Топлото слънце се издигна насред блестящ златен ореол и освети земята. Новите листенца на дърветата лъщяха, въздухът бе изпълнен с уханието на ранните рози и въпреки недоволството си, младата жена не можа да не се спре, за да се възхити на великолепните цветове на катерещата се по стената глициния.
Вратата се отвори, сякаш прислугата бе в очакване на завръщането й. На прага се появи фигурата на иконома.
- Добро утро, мис Дюрас - приветства я той с безупречен поклон. - Приятна ли беше вечерта в Гровланд Хаус?
- Да, Чарлз - отговори тя, като се обърна към него. - Благодаря.
- Горещото какао ви очаква в стаята ви, мадмоазел.
- Ще имам нужда от гореща вода за къпане.
- Чудесно, миледи.
- И нещо здраво за закуска. Мъртва съм от глад.
- Може би специалните бъркани яйца с хайвер на главния готвач. Вчера получихме пресните гъби от Франция.
- И провансалски наденички.
- А ягоди със сметана? - предложи икономът, който знаеше добре вкусовете на своята господарка.
- Прекрасно - заяви с усмивка Венера. - Обожавам те, Чарлз. Познаваш ме много добре.
Малко след като личната камериерка приключи с подсушаването й, закуската пристигна. Икономът се бе погрижил готвачът да включи и парче от любимата й торта със сметана.
Французойката се настани до отворените прозорци и изяде първо тортата, а после се залови с бърканите яйца, като се наслаждаваше на превъзходния им вкус. Изпи две чаши горещо мексиканско какао и се захвана с плуващите в гъста сметана ягоди.
Превъзходната храна, в съчетание с освежителната баня и прекрасното пролетно утро, пооправи донякъде настроението й. Вече не гледаше с такава горчивина на изминалата вечер. А след третата чаша какао от неприятните й чувства не остана и следа.
Все пак бе задоволена райски от мъж, който знаеше какво точно иска една жена. Това бе изводът, който се налагаше сега, когато вече беше в по-добро разположение на духа. Поусмихна се при тези жарки спомени. Той се бе справил толкова добре, че бе компенсирал едногодишното й целомъдрие. Определено бе спечелила много от тазвечерното преживяване.
Венера въздъхна. Колко жалко, че жената трябваше вечно да се справя с мъжкото его.
Инструктира камериерката си да я събуди в един, легна и заспа веднага.
Но сънят й беше неспокоен, навестяван от тъмнокос мъж с усмихнати очи и с достоен за възхищение сексуален опит. Тя простенваше тихичко, усещайки отново тялото и ръцете му, които я даряваха с удоволствие, обръщаше се и се мяташе трескаво, пленена от неговата магия. Отвори изненадано очи, когато камериерката дойде да я събуди.
Видя, че се намира в собственото си легло.
И прокле в себе си таланта и опита на Джак ФицДжеймс.

Джак не беше спал, или поне изглеждаше така, когато Нед дойде да го събуди.
- Махай се - измърмори младият мъж, когато Нед дръпна завесите и слънцето нахлу в стаята.
- Ставай веднага! Имаме среща. Забрави ли, че ще оглеждаме расови коне?
Дръпна още едно перде и се приближи до следващия прозорец.
- Върви без мен.
Гласът на маркиза бе заглушен от възглавницата, която бе дръпнал върху главата си.
- Лорд Саймън ще продава бегачите си. Ти толкова искаше черния му жребец. Поне последния път, като говорихме, все още го искаше. Но пък можем да оставим Брадфорд да го купи.
Шегата на Нед породи порой от псувни изпод възглавницата.
- Това "да" ли означава или "не"? - попита бодро лорд Дарлингтън, макар да знаеше много добре, че приятелят му по-скоро би пропълзял сто мили, но никога нямаше да позволи на Едуард Дънлоу да купи коня, на който сам той бе хвърлил око. - Морис ще изпрати всеки момент много силно кафе, но не бързай; разполагаме с още двайсет минути.
- Някой ден ще те удуша.
Този път думите прозвучаха съвсем ясно, тъй като Джак запрати възглавницата по приятеля си.
- Внимавай за косата ми, дяволите да те вземат! - извика Нед и приглади лъскавите руси кичури зад ушите си.
Той се гордееше много с дългите си къдрици и се смяташе за поет от рода на лорд Байрон, с тази разлика, че целта на неговата поезия бе по-скоро да впечатлява дамите, отколкото да изразява някакъв искрен интерес.
Вече напълно разбуден, маркизът стана от леглото си с въздишка; чувстваше се по-уморен, отколкото се бе чувствал като легна. Но знаеше, че нямаше да го чакат, затова тръгна към помещението с гардеробите.
- Благодаря, че ми напомни за онзи черен жребец. - Прозя се и се протегна. - Само ми се иска да не беше толкова рано.
- Минава един, Джак - отвърна лорд Дарлингтън, като го следваше по петите. - Откога се нуждаеш от повече от два часа сън?
- От снощи, очевидно. Чувствам се изцеден.
- Сега сигурно е мой ред да попитам: "И защо така?" Както чух снощи, двамата с мис Дюрас сте изчезнали за няколко часа.
Маркизът отвори вратата към стаята за обличане.
- Боже мили, този град няма други интереси.
- Но ти ни забавляваш чудесно, момчето ми. Какво щеше да прави фабриката за клюки, ако беше решил например да ходиш на риболов?
- Може би и ще го направя - промърмори младият мъж, приближи се до душа, който бе инсталирал в дома си и завъртя кранчето. - Ще се преместя да живея в провинцията.
Приятелят му се изсмя.
- Ей това вече ще предизвика огромни залагания в Брукс. Най-вече на тема колко ще издържиш там.
Джак изгледа мрачно събеседника си и влезе в подобното на малка кула съоръжение, състоящо се от многобройни тръби, от чиито стотици дупчици струеше вода. Застана под горещата вода и се запита доколко всъщност желаеше черния жребец на лорд Саймън. Беше уморен, или отегчен, или и двете, и все още кисел поради снощните събития.
Вероятно беше прекалил с пиенето. Не си позволяваше да допусне, че може би мис Дюрас не му излизаше от ума. Подобно признание щеше да изложи на риск удобния му живот.
- Ей, да не би да заспа там?
Въпросът прекъсна недоволните му мисли.
- Наистина имам нужда да поспя през някоя от близките нощи - изръмжа Джак и вдигна лице към топлия душ.
- Първо да приключим с търга - побърза да уточни приятелят му. - След това ще можем да се отбием при мадам Робюшон, за да видим, дали се е сдобила с нови момичета, и ще можеш да дремнеш там. А, ето го и Морис с нашето кафе.

Двамата пристигнаха на търга точно преди първото наддаване и трябваше да изчакат почти час, докато се стигне до черния жребец.
Започна бясно наддаване. Животното бе спечелило десетина първи награди през последната година. Но тези, които не разполагаха с такива богатства, отпаднаха скоро, а маркизът и лорд Бландфорд скоро докараха сумата до главозамайваща височина.
Лорд Редвърс не се интересуваше колко трябва да плати за черния бегач. През изминалото столетие впечатляващото му богатството идваше от компанията в Индия, но семейство ФицДжеймс бе спечелило не по-малко от щедростта, проявена от Чарлз II към неговата любовница. Като един от най-големите земевладелци в Клостършир, семейството никога не бе имало парични проблеми. Освен това Джак бе започнал да инвестира отрано в железопътния транспорт. Можеше да купи една дузина като лорд Бландфорд, без по челото на банкерите му да избият капчици пот.
Решил да сложи по-скоро край на наддаването, Джак предложи десет хиляди над последното предложение на Бландфорд и лицето на съперника му почерня от ярост.
- Дяволите да те вземат, Редвърс. Този кон трябва да влезе в конюшнята ми - извика той.
- В такъв случай би трябвало да продължиш - отбеляза спокойно младият мъж.
- Както ти направи снощи с френската дама ли? Колко време я язди?
- Снощи се прибрах рано, Бландфорд, а ако имаш желание да поставяш под съмнение думата ми по този повод, назови секундантите си.
Граф Бландфорд не бе известен с куража си. Дребен, кокалест човек, той предпочиташе лакеите му да се бият вместо него.
- Да ти го начукам, Редвърс.
- Не си мой тип. Виж, ако съм достатъчно пиян, може би бих склонил да поговорим.
- Може би французойката няма да има нищо против вниманието на други ухажори - заяви хапливо графът.
- Чувствай се като у дома си, Бландфорд. Тя е напълно способна да избира сама ухажорите си - отговори невъзмутимо Джак.
Но едвам се сдържа да не се нахвърли върху проклетия глупак. Той може би си мислеше, че щеше да му позволи да докосне Венера.
За щастие точно в този момент се приближи един от служителите, иначе щеше да му се наложи да си зададе някои неудобни въпроси във връзка с това ново за него собственическо чувство.

ЛЮБОВНИКЪТ 3

ТРЕТА ГЛАВА

Младият мъж се погледна в едно от огледалата в коридора, преди да се появи в балната зала. Реши, че има представителен вид, стига да не се вгледат в него, и влезе през една от по-рядко използваните врати. Движеше се в периферията на дансинга и с хладна учтивост избягваше да се присъединява към разговорите. Целта му беше съседното помещение, в което се играеха карти. Щом излезе от полезрението на женското внимание, си позволи да си отдъхне. Застана на прага на залата за игра на карти и я огледа, за да прецени кой от присъстващите би могъл да му свърши работа.
Повечето мъже от неговата класа не се интересуваха почти от нищо друго, освен от собственото си удоволствие, когато правеха любов. Общественото положение и богатството им го позволяваха и те се възползваха по най-добрия начин. Но Джак познаваше неколцина, които се интересуваха от предпазването поради здравословни причини и сега търсеше с поглед точно тях.
Беше невъзможно да го направи дискретно. Познаваше много добре тези хора; клюката бе солта на висшето общество. Единствената му надежда беше, че мис Дюрас бе достатъчно нетрадиционна личност, за да не обръща внимание на слуховете, което несъмнено щяха да се появят. Когато търсещият му поглед се спря върху лорд Алвърс, той изруга наум, защото около масата се бяха наредили доста от неговите приятели. Въпреки това имаше достатъчно силен мотив, който го накара да тръгне към тях.
Миг по-късно се настани до лорд Алвърс, приведе се към ухото му и обясни тихо нуждите си.
Младият граф се завъртя на стола си и се усмихна:
- Както виждам, много си се разбързал?
Маркизът не отговори на усмивката му.
- Имаш ли или нямаш?
- Може би имам - ухили се глуповато Алвърс.
- Бихте ли извинили Джордж за една секунда - каза учтиво Джак, дръпна нетърпеливо приятеля си от стола и го помъкна встрани, като го стискаше здраво за ръката. Щом намери едно по-усамотено ъгълче, обясни: - Наистина бързам, затова, ако обичаш, ми ги дай, и не споменавай нито дума за случилото се, ако ти е мила репутацията на сестра ти.
Графът настръхна.
- Само минутка, моля. Какво имаш предвид, като споменаваш сестра ми?
- Няма да обсъждам това, и ако и ти направиш същото, никой няма да узнае. А сега ми ги дай.
- По-добре да не си чукал сестра ми - промърмори младежът и извади два презерватива от джоба на сакото си.
Джак не го бе направил, но Джордж не можеше да го знае, а нямаше куража да попита сестра си. Страхът от скандала щеше да го накара да мълчи.
- Много благодаря. Устата ми е запечатана - заяви с усмивка маркизът.- Предай моите почитания на Сали.
И, стиснал в ръка придобивката си, побърза да излезе от покоите на картоиграчите, с пулсиращо в двойно по-ускорен ритъм сърце. Справи се набързо с десетина опита за повеждане на разговор, докато прекоси балната зала, и тръгна към коридора, който водеше към библиотеката.
Венера не отговори веднага на двете му припрени почуквания и той запристъпва неспокойно от крак на крак; опасяваше се, че може би бе променила намеренията си.
- Кой е? - попита след малко тя.
Лицето му се разведри моментално.
- Момчето с доставката - отговори бодро той.
Младата жена отвори усмихнато вратата.
- Много си бърз.
- Имах основателна причина - промълви Джак, като се промъкна през открехнатата врата. Обърна се, за да заключи, и разтвори длан, за да покаже двете пакетчета. - Страхувам се, че това е всичко. Но не исках да правя сцени.
- Липсвахме ли им?
- Струва ми се, че никой не беше забелязал.
- Колко мило.
- Лесно е да се изгубиш в тълпата; все пак тази вечер присъстват около триста човека.
Французойката понечи да каже: "Обикновено не правя такива неща."
В последния момент обаче се отказа. Реши, че щеше да прозвучи неискрено, тъй като в момента стоеше гола в библиотеката на Пеги Хекстън, по време на организирания от домакинята бал.
Маркизът пък понечи да каже, че скоро щяха да усетят липсата им. Но в последния момент реши, че това няма да бъде конструктивно и можеше да попречи на плановете му.
- Вратовръзката ти е накриво. - Направи крачка към него, протегна ръце и оправи вратовръзката. - Така. Трябваше да го забележа, преди да излезеш.
Младият мъж се засмя и я вдигна.
- Когато почувствам нужда от предана съпруга, ще ти се обадя.
- Ако пък аз някога почувствам нужда от съпруг, точно на теб никога няма да се обадя. - Тонът й бе игрив, зелените й очи се смееха. - Виждам, че всяка помощ от страна на една жена се тълкува погрешно.
- След като години наред си бягал, свикваш да бъдеш винаги нащрек.
Усмивката му беше съвсем наблизо до лицето й. Миг по-късно устните им се сляха в пламенна целувка. А когато малко по-късно той се отдели от нея, тя прошепна:
- Нека опитаме едно от онези пакетчета...
Маркизът я отнесе до дивана край огъня и я постави върху затоплената кожена тапицерия. Остави двете пакетчета на страничната му облегалка и призна:
- Радвам се, че не си тръгна.
- Изкушението се оказа по-силно от скрупулите. - Французойката повдигна вежди. - Но предполагам, че чуваш доста често тези думи.
Той вече бе по риза и панталони.
- Не по-често от теб, обзалагам се.
Тя бе въплъщение на изкушението, както лежеше в очакване, окъпана в златните отблясъци от огъня, прелъстително-женствена, с жаден поглед.
- Никой няма да ни притеснява, нали?
Предизвикателният въпрос, очакването в тона й възпламениха сетивата му.
- Никой няма да се осмели.
Заразкопчава рязко перлените копчета на ризата си.
- Заради теб!
Не беше забравила как всички им направиха път в балната зала.
- Защото това, което правим с теб, е единствено наша работа.
Смъкна фината материя през раменете и ръцете си. Венера се усмихна.
- При това каква приятна работа...
- Съвсем скоро ще стане такава. Извинявам се за забавянето.
Отговори й с такава интимна усмивка, сякаш бе предназначена единствено за нея. Панталоните му се присъединиха към купчинката дрехи на пода.
Гледката на голото му тяло моментално пресече въздуха в гърдите й.
- Ценя разбирането ти - промълви тя; надяваше се, че тонът й прозвуча нормално.
Маркизът се усмихна още по-широко.
- Не можеш да твърдиш, че имах избор.
- Нито пък аз, както се оказва. - Той беше великолепен, като бог: висок, с бронзова кожа, със съвършено оформена мускулатура, с монументална ерекция. - Дали няма да ме сметнеш за ужасно пряма, ако кажа, че се нуждая от това... - Посочи ясно обекта, който имаше предвид. - ... веднага.
- Ако не ме помислиш за недодялан, като се съглася.
Младата жена поклати глава.
- Бих казала по-скоро - доброжелателен.
Джак посегна към един от презервативите. Докато отваряше пакетчето, членът му щръкна дори още повече. Венера се размърда нетърпеливо; цялото й тяло се разтвори с готовност.
- Всичко това ми действа изнервящо - прошепна тя, без да отделя очи от внушителните му размери. - Обикновено не съм...
- Знам - промълви приглушено младият мъж, завладян от невероятно сладострастие, докато намъкваше гумения предпазител на члена си. - Не съм го правил за никоя жена. - Погледът й пламна. - С това човек не може да усети кой знае какво. Вече придобиваш представа колко те желая.
- Чувството е взаимно, лорд Редвърс.
В очите му припламнаха искрици на разбиране; като използваше титлата му, тя отделяше акта от необичайните обстоятелства.
- Може би причината е в ананасовия сладолед.
- Иска ми се да бе така просто.
- Аз обаче не искам да бъде просто.
Предвид невероятната възбуда, която го бе обхванала, тази вечер определено не беше в настроение за каквато и да било форма на опростяване или съкращаване.
- Сигурна ли си, че не искаш да забавим процеса?
Намести се между краката й с непринуденост, която й се стори интригуваща. Той изглежда бе правил това достатъчно често, за да не се чувства странно в една наистина странна ситуация.
Венера докосна изправения му член.
- А ти искаш ли?
- Това бе последната проява на любезност от моя страна.
- Преди?
- Преди да капитулирам пред тази лудост.
- Не е нужно да проявяваш любезност към мен.
Маркизът се ухили.
- Къде си се крила досега?
- Може и съм чакала това.
- В такъв случай идвам.
Гласът му бе прегракнал от желание. Разтвори внимателно още малко краката й и проникна бавно в нея. Тъй като беше наясно с размерите си, направи го внимателно, преценявайки как го приема тя. Но въпреки по-голямото триене, което причиняваше гуменият презерватив, не срещна никаква съпротива.
Докато огромната му дължина я изпълваше, всичките й нерви пулсираха в очакване. "Възможно ли е да се умре от сладострастие?" - запита се младата жена. Всички усещания се бяха съсредоточили около тръпнещите й слабини. Надигна хълбоци, за да го поеме по-дълбоко.
Нямаше нужда от окуражаване, след като желанието изгаряше вените му, пробождаше мозъка. Ръцете му стискаха хълбоците й. Влезе напълно и в отговор тя затрепери, но той излезе частично. Младата жена изскимтя в знак на протест. Със следващото движение той проникна дори още по-дълбоко.
Венера извика и звукът отекна в притъмнялата стая.
Маркизът простена приглушено, плъзна длани под задника й и я придърпа още по-плътно към себе си в трескавото желание да я притежава напълно.
Тя прокара ръце по гърба му, притисна надолу стегнатия му задник и същевременно повдигна ханш нагоре... и изпусна дълбока въздишка.
Този възбуждащ звук увеличи още ерекцията му. Нетърпението й беше очарователно, неговата нужда - необуздана, и скоро двамата достигнаха бурен, разтърсващ оргазъм.
"Прекалено бързо" - помисли си Джак.
- Искам още - прошепна французойката, сякаш отговори на мисълта му.
Джак притисна устните си към нейните и тя отвърна на трескавите му целувки, жадно, ненаситно, обзета от неутолимо желание.
Усети как членът му започва да се втвърдява отново в нея и, като се обърна, за да освободи устата си, прошепна:
- Дай другия презерватив. По-бързо!
Маркизът се поколеба само за момент, нещо наистина нетипично за човек, на когото никога не бяха заповядвали. Измъкна се бързо, скочи от дивана, свали използвания презерватив и се избърса пъргаво в ризата си. Новият кондом се озова на мястото си след секунди. Размерите на члена му бяха внушителни за мъж, който съвсем наскоро бе преживял оргазъм.
"Сигурно заради това е толкова търсен" - помисли си Венера. Недоволството й бе краткотрайно, тъй като в момента имаше нужда от неговата издръжливост. Нетърпението й можеше да се сравнява единствено с учудващото й сладострастие.
Никога досега не бе изпитвала подобна необуздана страст. Смяташе, че това е поетична измислица или резултат от силно развинтено въображение. Докосването му обаче я възпламеняваше и тя вече искаше отново да прави секс, въпреки че трябваше да се срамува от себе си, тъй като той бе известен със своето безпътство.
Може би щеше да поразмисли върху принципите по-късно... след като преживее още един оргазъм, когато вече нямаше да гори от подобно желание. Тя добре разбираше каква рядкост е едно такова усещане и колко ограничено - времето, и реши егоистично да си достави това удоволствие.
- Трябва ли да дойда, за да те доведа? - попита нетърпеливо младата жена.
Джак се изхили.
- Дай ми една минута, за да си поема дъх.
Французойката се разкая веднага и се извини, но думите й се разтвориха в треперлива въздишка, когато той се върна в прегръдките й и я зацелува. След това се отпусна между краката й и прошепна:
- Втори рунд.
- Точно навреме - промълви тя.
Вече бе притворила очи, обвила крака около кръста му. Тя беше лакома изкусителка; алчното й желание беше в синхрон с неговото собствено. "Ето такава жена искам - помисли си той. - Огънжена." Не с престорената свенливост, с която бе свикнал. И за разлика от всички останали представителки на нежния пол, които бе познавал, тя бе омайваща... и смущаваща. Внезапно го ухапа; зъбите й се забиха във врата му и моментният дискомфорт бе последван от толкова остра форма на сладострастие, че той забрави всичко друго, освен тези усещания.
Тежкото й дишане говореше за много силна възбуда, което изискваше концентрация. И маркизът се съсредоточи дотолкова, че не обърна внимание на забитите в гърба си нокти. Телата им се движеха в прекрасен ритъм, сякаш се съвкупяваха на някакво инстинктивно, първично ниво, отвъд границите на разума.
Тя се движеше, за да достави удоволствие на него, а той - на нея. Сетивата им бяха възпламенени до такава степен, че светът наоколо изчезна, останаха само усещанията. Накрая, силно задъхани, и двамата бяха пометени от божествен, неземен оргазъм.
- Невероятно. - С бурно повдигащ се гръден кош, Джак лежеше над нея, затворил очи. - Не... си... отивай - промълви усмихнато той.
- Не бих могла... дори да искам.
Все още потръпваща блажено от силното изживяване, Венера прокара пръсти по широката му гръд.
Очите му се отвориха и той й се усмихна.
- И без това няма да те пусна.
Ресниците й трепнаха.
- Ще се наложи. Презервативите свършиха.
- Е, и?
- Не се дръж така нагло.
Гласът й се промени, тонът й стана хладен.
- Не се тревожи толкова много - успокои я той.
- Но все пак аз съм тази, която трябва да се тревожи.
- Не и когато си с мен.
Беше прекалено спокоен или незаинтересован... най-вероятно безразличен, като се имаше предвид миналото му.
- Някак си не съм убедена - прошепна тя, постави дланите си върху гърдите му и го отблъсна. - Махай се!
Той вдигна остро вежди.
- Любовниците ти реагират ли на този тон?
- Махай се!
Макар да смяташе, че притесненията й са силно преувеличени, Джак реши да не спори. Сви рамене и се подчини; стана от дивана и се облегна на стената.
- Много си нервна - отбеляза непринудено той, махна презерватива и посегна към гарафата с алкохол върху близката маса. - Нямам намерение да свършвам в теб поради някакви мои егоистични причини. Искаш ли? - Завъртя се и взе гарафата. - Страхувам се, че това е само шери.
- Много кавалерски се държиш, Редвърс. И не съм сигурна, че ми се пие.
- Джак. И ако искаш да продължим, само ми кажи.
- Не мисля така.
Направи му впечатление обаче, че тя остана в същата отмаляла поза и когато й подаде шерито, го пое. Той вдигна чашата си за поздрав.
- Изкушаваш ли се?
- Не мога да си позволя да се изкушавам.
Говореше като учител на недисциплиниран ученик. В очите на младия мъж светнаха закачливи светлинки.
- Колко си недоверчива.
- Да вярвам на човек с твоята репутация? Мисля, че имам основателна причина да бъда скептично настроена.
- Аз нямам деца.
- За които знаеш.
- Щях да знам. Щяха да ми поискат пари.
Венера направи физиономия.
- Какъв циник.
Той сви рамене; нямаше намерение да оспорва.
- Е, няма защо да се тревожиш, че ще ти поискам от твоите пари.
- Не се тревожа. Ти се тревожиш по този въпрос. Опитвам да те успокоя.
Наведе се и прокара леко върха на показалеца си нагоре по прасеца й.
- Достатъчно.
Маркизът спря веднага.
- Писенцето ти все още ли пулсира?
- Не.
Но отговори прекалено бързо, без да го погледне.
- Я да видя - промърмори той, плъзна топлата си длан нагоре по коляното й и я спря в долната част на бедрото.
- Предпочитам да не го правиш. В името на безопасността.
- Това не е опасно. Отпусни се. - Пъхна длан между бедрата й. - Как ти се струва?
- Не чувствам нищо - излъга тя; знаеше, че не трябва да му позволява да я докосва, защото само едно докосване на ръката му беше пагубно за нейната решимост.
- А това? - Прокара средния си пръст по интимните й части и усети как мускулите на бедрата й се стегнаха. - Позволи ми да взема тази чаша. - Направи го, без да спира обещаващия масаж с пръста. - Наистина си мокра - заяви малко по-късно Джак, който бе коленичил до дивана и видя ясно влажната диря по пръстите си, доказателство за възбудата й. - Защо не ме оставиш да ти доставя удоволствие?
Засрамена от сладострастната си реакция и унизителните си желания, младата жена повдигна хълбоци, неспособна да се защити от всепоглъщащия й копнеж и от неговото майсторство в любовната игра. Той очевидно знаеше точно къде да я докосне, колко леко, колко дълбоко, колко бавно. Изстена, когато пръстите му потънаха в нея.
Венера се притисна към ръката му; искаше още. Маркизът разтвори краката й още по-широко, приведе глава, прокара език по тръпнещата плът между тях. Та извика. Устните му се затвориха и засмукаха, пръстите му продължаваха да се движат вътре в нея.
Времето като че ли спря; не съществуваше нищо друго, освен приковаващите вниманието усещания, които бомбардираха мозъка й. Устата му беше изключително изкусна и й доставяше неописуемо удоволствие. Тя дишаше тежко, щеше да стигне до края всеки момент. И тогава той я захапа, леко, деликатно, сякаш знаеше какво точно още да направи, за да я удави в сладката вълна на екстаза.
След малко клепачите й се отвориха бавно, търсейки Джак. Той бе седнал на един стол край огъня.
- Надявам се смяташ, че това бе достатъчно безопасно? - заяви любезно той.
- Не е необходимо да гледаш така самодоволно.
- Напротив. Изобщо не се чувствам самодоволен. Толкова съм възбуден, че не знам докъде ще издържа с моята учтивост.
- Съжалявам. Иска ми се да можех да помогна, но...
Възбуденият му член примами погледа й.
- Може би ще успеем да се споразумеем нещо - промърмори младият мъж, уловил погледа й.
Не беше сигурен, че ще успее да се държи още дълго така джентълменски.
- Не мога да поема този риск.
- Как да те убедя, че можеш да ми имаш доверие?
- Няма начин.
Но вече почти го усещаше вътре в себе си, докато изпиваше с очи пениса му. Изпъкналите му вени се открояваха още по-ясно на светлината на огъня. Не можеше да се познае - нищо друго не я интересуваше, освен плътското удоволствие.
- Предполагам, че свидетелските показания няма да свършат работа.
Французойката се усмихна.
- От балната зала ли ще ги повикаш?
Джак се намръщи.
- По дяволите! Би трябвало да мога да овладявам тези импулси.
- Аз ли съм виновна?
- Да.
Беше известен със съвършения си самоконтрол... дори прекалено силен самоконтрол, твърдяха дамите, които не успяваха да привлекат вниманието му. Но в компанията на Венера Дюрас от него като че ли не бе останала и следа. За първи път в живота си мислеше, че може би все пак съществува такова нещо като омагьосване от жена.
- Гръм и мълния - изръмжа младият мъж и се изправи с гъвкаво движение, говорещо за сила. - Приключих с приказките.
Французойката се надигна на лакти.
- Какво ще правиш?
- Ще ти сложа надървената си патка.
- Звучи очарователно - отговори тя; в думите й се усещаше явен сарказъм.
- Ако не ти харесва, спирам.
Наложи се да вдигне доста глава, докато срещне погледа му; беше се изправил в целия си ръст над нея. Особено трудно бе да не обръща внимание на възбудения му член.
- Джак, изобщо не си го мисли. Няма да го позволя, няма...
Маркизът сложи край на протестите й със страстна целувка, като същевременно се намести между краката й с такава лекота, че се запита всъщност кой кого прелъстяваше.
- Довери ми се - прошепна в устните й той и проникна в нея до края с доволна въздишка.
Моментално, срамно, като най-скандална уличница, тя получи оргазъм. Крайно унизена почувства как всичко, в което бе сигурна в миналото, бе пометено в този миг.
- О, Господи! - промълви невярващо тя.
- Шшшт! - промърмори Джак и я целуна нежно. - Всичко е наред.
Плъзна длани под задника й; следващият тласък бе още по-дълбок. Желанието започна да нараства отново в нея, въпреки че гласът на благоразумния съветник я смъмри за този безотговорен глад.
Но тревожните самообвинения скоро заглъхнаха под напора на страстта. Младият мъж се движеше деликатно, изкусно, държеше се по най-добрия възможен начин, тъй като никога преди не бе прибягвал към груба сила. Успокои притесненията й, обори собствените си скрупули и я докара до оргазъм още два пъти преди най-сетне да си позволи да свърши върху корема й.
Венера наруши първа настъпилата тишина:
- Не трябваше да ти позволявам.
Но тонът й бе доброжелателен, сетивата - напълно задоволени.
- И аз не трябваше да го правя. Прости ми.
- Ако не се чувствах така блажена, щях да събера сили да те смъмря.
- Ще ме смъмриш следващия път.
И й се усмихна. Заспалите й сетива се пробудиха.
- Не - заяви французойката, надигна се и седна. - Съществуват известни рискови проценти, скъпи мой, за които не ми се иска да мисля.
- И степени на удоволствието, които би трябвало да изпиташ, скъпа моя.
- И дума да не става. Този път не се надявай да победиш.
- Не става въпрос за това кой ще победи, а за разгорещен секс.
- Недей.
Но усети потръпване в отговор на думите му.
- На теб изглежда винаги ти харесва.
Уверен в способността си да убеждава, той й се усмихна търпеливо.
- Това определено ми харесва - заяви тя с очарователна прямота, като посочи към слабините му.
- И двамата сме винаги на вашите услуги, мадмоазел.
- Приятна мисъл. Все пак... - Огледа се. - Колко е часът? Трябва да тръгвам.
- Струва ми се, че ще те задържа още за известно време.
- Какво? - извика стреснато тя.
- Още не съм свършил.
- Не, в никакъв случай. - Изправи се и протегна напред разтворените си длани, сякаш този жест щеше да я предпази от намеренията му. - Достатъчно рискувах за тази нощ. Колкото и приятен да е сексът, вероятните последствия са прекалено сериозни.
- Трудна си за убеждаване. Видя, че не свърших в теб. И този път няма да го направя.
- Съжалявам; просто съм по-практична... поради съвсем очевидни причини.
- В такъв случай аз също съжалявам - отговори маркизът и се изправи бавно.
- Джак, не... Джак!
Измъкна се изпод протегнатата му ръка и хукна нататък. Застана зад дивана и го загледа напрегнато.
- Можеш напълно да разчиташ на мен - заяви той и тръгна към нея.
- Джак, не! Сериозно говоря!
Стисна облегалката на дивана и опита да се пребори със сексуалните си желания. На светлината на огъня той изглеждаше опияняващо мъжествен - с широки рамене, висок, в превъзходна физическа форма, която рядко можеше да се види. И примамливо възбуден.
Внезапно скочи и се приземи грациозно до нея.
- Нека поговорим за твоето "не".
- Не можеш да вземеш просто каквото си искаш. - Очите й горяха от възмущение. - Що за маниери са това?
- Нямам нужда от тях. И наистина винаги получавам каквото искам.
- Не и този път - сопна се Венера, възмутена от нахалството му.
- Защо не проверим как се чувства малкото ти топлокръвно котенце. Определено ми се струва, че ме харесва.
- Арогантно копеле!
И го зашлеви по бузата.
- Темпераментът ти е горещ като котенцето - усмихна се маркизът и хвана двете й ръце. - Нека сега видим дали чукането все още те интересува. - Завъртя я, притисна я в облегалката на дивана, като я държеше за кръста. Мушна другата си ръка между краката й и двамата му пръста проникнаха в нея. - Ммм, подмокрена си...
Младата жена се замята, опитвайки да се измъкне от ръцете му, но усещането я зашемети, затова предпочете да застане неподвижно.
Джак чу сподавеното й стенание. Измъкна пръсти, притисна се в гърба й и прокара мокрите си пръсти по едрите й гърди.
- Ти си винаги готова, нали? - Устата му се намираше току до ухото й, тялото му - притиснато силно в нейното, делеше ги само навиреният му член. - Трябва да е от френската ти кръв.
- Какво е твоето извинение?
- Отдавнашните ми предци Деланси предполагам. И не се преструвай, че не искаш, тъй като разбирам от тези неща. - Плъзна възбудения си член между бедрата й. - Виж колко силно те желая.
Беше твърд като камък. Болезненото усещане между краката й бе неоспоримо доказателство за ефекта, който оказваше върху нея. Постепенно желанието надделя над всички разумни доводи.
- Наведе си.
Плъзна длан нагоре по гръбнака й и й помогна. Розовият й задник се озова внезапно срещу него, подобен на вратите на рая, отворени за неговото удоволствие.
Джак проникна съвсем малко, само два-три сантиметра, и бе посрещнат гостоприемно.
- Кажи ми, че го искаш - нареди тихо той; не желаеше да бъде сам в трескавата си лудост.
- Върви по дяволите! - отвърна задъхано младата жена, като потрепваше от желание и недоволство, объркана от хаоса на собствените си чувства.
Но се изпъна назад в нетърпението си да усети цялата му дължина, макар в същото време да проклинаше неговата самонадеяност.
- Кажи ми какво би желала една такава страстна жена като теб - изръмжа маркизът, като се съпротивляваше срещу резултата от маневрите й, изнервен от собствения си неутолим глад, жадуващ за капитулацията й.
Мълчанието ги обгърна, проточи се...
- Теб - прошепна най-сетне тя; мразеше се, задето го желаеше толкова дълбоко.
- Добре - измърмори младият мъж.
Проникна докрай в нея, като я повдигна със силата на тласъка, и се задвижи в безумен, страстен ритъм, който не се съобразяваше с ограниченията, здравия разум и годините на необвързващ, случаен секс. Притисната в облегалката на дивана, Венера се разтапяше около него, ненаситна, посрещаща гостоприемно всяка следваща инвазия, обзета от ураган от хищническо желание, толкова шокиращо в интензивността си, че срам, воля, разум бяха замлъкнали пред лицето на подобно сензационно сладострастие.
Тя получи оргазъм един, два, три пъти, преди той най-сетне да вземе на свой ред своята част от удоволствието, като се изпразни на гърба й. Задоволен - поне за момента - Джак сведе глава, за да целуне копринената кожа на врата й; устните му бяха като нажежен печат.
- Ще те чукам цяла нощ - прошепна в ухото й той.
Тя не се възпротиви.
Само измърка дълбоко и гърлено.

Много по-късно двамата лежаха на дивана, осветени от червените въглени в камината, с напълно задоволени сетива. Подпрян на страничната облегалка, маркизът усещаше отпуснатите й форми между краката си, гърба й - в гърдите си, копринените коси гъделичкаха брадичката му, лекото разширяване и свиване на гръдния й кош бе като деликатна фрикция за ръцете му.
Преди известно време бе хвърлил поглед към часовника над камината, но нямаше никакво желание да мърда оттук, макар да ставаше късно. Повечето гости вече сигурно си бяха тръгнали. Затова пък тези, които бяха останали, вероятно бяха пийнали повечко и щяха да бъдат непредвидими.
- Ще ти изпратя цветя на сутринта - промърмори Венера, като се извъртя колкото да го погледне. - Определено ги заслужи.
- Аз пък си мислех, че може би ще ти хареса нещо със смарагди, тъй като ще отива на бляскавите ти очи.
- Нищо чудно, че си толкова търсен, скъпи ми, сладки ми Джак.
- Не започвай да флиртуваш.
Гласът му бе дрезгав.
- И защо, ако смея да попитам?
Завъртя се в обятията му така, че да се притисне в мощната му гръд, извила грациозно гръбнак под дланите му.
- Жените, които флиртуват, са ми познати до болка, тъй като повечето представителки на нежния пол са такива.
- Е, и?
- Ами... - пое си въздух; не беше съвсем сигурен защо се чувстваше засегнат. - Не се прави на кокетка.
- Може да искам. - Погледна го с леко любопитство. - Ще се караме ли?
- Не - отвърна лаконично той.
- Тогава ще ме любиш ли утре?
Маркизът не отговори веднага; от прекалено дълго време бе свикнал да избягва обвързването.
- Да не би от мен да не се очаква да питам? Може би това е право единствено на мъжете?
- Не - отговори нежно той. - Не, разбира се, питай. И да, ще те любя. С най-голямо удоволствие.
- При теб или при мен?
- Къде си отседнала?
- Семейството ми притежава къща на "Белгрейв скуеър". Съвсем сама съм.
- Без придружителка?
Смехът й го изнерви.
- От много време вече се движа без придружителка, скъпи. Защо ми е?
- В името на благоприличието, разбира се.
- Колко сковано и престорено скромно изказване от страна на мъжа, който прави любов с всички дами от висшето общество под носа на съпрузите им.
- За мъжете е по-различно.
- Може би във вашия свят. Аз живея така, както ми харесва.
- И се любиш както ти харесва?
- Този въпрос не ти подхожда. Между другото, спечели ли залога?
- Той не е мой.
- Чий е тогава?
Джак се поколеба.
- Предпочитам да не казвам.
- Това засяга ли ме?
Този път колебанието му продължи по-дълго.
- В известен смисъл.
- В такъв случай бих предпочела да знам в какво съм замесена.
- Божичко - изпъшка младият мъж. - Не питай.
Французойката се дръпна, надигна се и седна.
- Кажи ми, за да бъда наясно за какво ще си приказват утре всички.
- Мислех, че постъпи така, както ти беше приятно.
- Така е. Просто искам да се въоръжа предварително.
- Нека кажем, че ще бъдеш обградена от обожатели.
- Вече съм обградена. Това не е проблем.
- От похотливо усмихнати обожатели.
- Заради този облог ли?
- Аз нямам нищо общо с него.
- Боже мили. Джак, престани с тази ненужна уклончивост. Просто ми кажи.
- Възникна въпросът дали си недостъпна.
- И ти не се съгласи.
- Да.
- Е, значи спечели облога. Защо това ти се струва толкова неприятно?
- Облогът не е мой.
- Чий е тогава? Кого трябва да изгоря с презрителен поглед? - попита шеговито тя.
Маркизът все още водеше вътрешна борба дали да й каже за какво точно става дума. Така поне тя щеше да бъде наясно със ситуацията и щеше да може да вземе нужните мерки.
- Четирийсет мъже в Брукс - отвърна с въздишка той. - Записано е в книгата с облозите.
- Плюс техните приятели и познати. - Внезапно погледът й стана леден. - И ти не можа да устоиш.
- Не съм планирал това.
- За тази нощ, искаш да кажеш.
Джак има благоразумието да покаже сразен вид.
- Мъжете като теб са ми познати. Ще им разправиш подробностите за своето завоевание над чаша бренди при игра на карти. Каква незрялост - додаде тя и спусна крака от дивана.
Маркизът се пресегна, за да я възпре, и я стисна за ръката.
- Не е така, както си мислиш.
- Напротив, точно така е. Трябваше да се досетя. Все пак ти благодаря за превъзходното чукане. Ще те препоръчам, ако някой ме попита.
Издърпа ръката си и се изправи.
- Ще ми се да ме оставиш да обясня.
Но не помръдна, тъй като нямаше намерение да направи нещо повече от това да се извини. През последните десет години се бе отървал от доста брачни капани. Предпазливостта му напомни колко скъпо може да струва на личната свобода обидената женственост. Познаваше мъже, на които бе надянат брачният хомот за много по-малко от стореното от него тази нощ.
- Не са нужни никакви обяснения - отговори Венера и започна да се облича.
- Би ли желала да те изпратя...
- Не, не бих.
Лаконичен, троснат отговор.
Притихнал, с развалено настроение, той не я изпускаше от очи. Струваше му се, че не беше справедливо упреците да паднат изцяло върху него, нито за облозите, в които не участваше, нито за разкрепостената, възприемчива сексуалност на дамата. Когато тя застана пред огледалото, вече напълно облечена, и започна да оправя косите си, той попита:
- Нима за всичко трябва да бъда винен единствено аз?
- Не желая да говоря с теб.
- Нямам намерение да разправям за случилото се помежду ни на никого, ако това те вълнува.
- Ще си изгубиш облога.
- Облогът не е мой, дяволите да го вземат. Никога не е бил.
- Чудесно. Сигурна съм, че си прав - заяви французойката и прибра една къдрица зад ухото си. - Просто съжалявам, че изобщо те срещнах.
- Само преди час нямаше изобщо вид на съжаляваща.
Младата жена се обърна рязко; очите й горяха.
- Да, наистина си много добър, Редвърс. Това ли искаш да чуеш? Чукаш невероятно. Но животът ми не се върти около секса, като твоя, така че ще се справя прекрасно и без теб. Желая на всички дами късмет с теб.
И затръшна вратата след себе си. Силно. Трясъкът огласи целия коридор.
Ако не си беше тръгнала толкова сърдита, неуважението й към външното приличие със сигурност щеше да го накара да се усмихне. Очевидно Венера Дюрас нямаше намерение да се измъкне незабелязано от Гровланд Хаус.